Путин изпраща пратениците на Тръмп да се опаковат, с поглед към геополитическа победа

Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте

Владимир Путин не желае договорка и сладостта да бъдеш молен да го забавлява е нещо, което съветският президент харесва. Петте часа от срещата на пратеника и зетя на американския президент Доналд Тръмп с ръководителя на Кремъл наподобява дадоха малко гласност. Полезно е да се отдръпнете и да погледнете света и съветската инвазия през неговите очи.

Това е война, която Путин стартира, надявайки се, че може за няколко дни да върне Русия на картата като водеща военна мощ в Европа, способна на решителни дейности след смущаващото отдръпване на Съединените щати от най-дългата им война в Афганистан. Надеждата му за бърза победа се трансформира в грозна война на безсилие. За известно време се очерта стратегическо проваляне благодарение на Съединени американски щати и НАТО за дръзката, дребна Украйна, което разреши на Киев да реализира победи, немислими година по-рано.

Но тогава пристигна подаръкът от втория мандат на Тръмп и неговата неуверена благосклонност (или възхищение) към Путин и желанието за мир, съвсем непременно. Путин няма избори; единственото евентуално ограничаване на периода му е това на естествената му дълготрайност на живота.

Когато чува Тръмп да споделя, че Украйна не е неговата война, че не желае да харчи пари за нея и просто желае тя да завърши, той чува уязвимост и индиферентност от най-голямата военна мощ в света. Това е шансът, който някогашният разузнавач на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) евентуално в никакъв случай не е предполагал, че историята ще му даде: Съединени американски щати да молят Русия за мир. И колкото по-дълго продължава процесът, толкоз по-добър резултат може да има Москва.

Помощникът на Путин Юрий Ушаков излезе от диалозите във вторник, като се базира на проект от 27 точки и четири други документа. Тези детайлности евентуално са предопределени да подразнят украинския президент Володимир Зеленски, който неотдавна загатна проект от 20 точки и би трябвало да се е надявал, че са прогледнали наличието на другите три документа.

Но опашката на тази дипломация се случва най-вече в тишина, с малко аргументи Зеленски да се радва. Неговият екип ще осведоми европейците и по-късно ще се срещне още веднъж с американците, а той се връща в Киев. Крайният период за Деня на благодарността на Тръмп за незабавна договорка в този момент е мираж, а пред него се задава негостоприемна пустиня.

Украйна претърпя съвсем четири години съветска инвазия, само че също по този начин и в този момент съвсем 11 месеца на милостта на Truth Social. Въздействието на тази непредсказуемост постоянно се губи, защото Тръмп се колебае от налагането на едни от най-строгите наказания на Русия до момента и обмислянето на изпращането на Томахавките до идващия миг, който рецитира съветски тематики за говорене и оказва максимален напън върху своите европейски съдружници и самия Зеленски.

Щетите, нанесени на украинския морал, не могат да бъдат подценени и когато историята на този епизод бъде написана, тя евентуално ще се концентрира върху храбрата и забележителна опозиция на Украйна против по-голям зложелател, последвана от фрапантното подкопаване на тяхната всеотдайност от Белия дом, захласнат от телевизионни микромоменти на ласкателство или напън, който и международен водач да попадне в обсега на вниманието на Тръмп.

Тръмп е прав да търси допустимо най-бързия завършек на тази война.
Но това произтича от съдбовно неправилно пояснение на Путин и неговите цели. Путин е прагматик, който се приспособява към всяка нова опция или крах, само че резервира по-широка всеобхватна фантазия. И това е да възстановим салдото на световната сигурност и да отменим възхода на Съединени американски щати към тяхната десетилетна надмощие.

Путин не е всесилен, пагубно неправилно разбра личните си поддръжници единствено през последните две години – както видяхме при несполучливия протест на Вагнер през 2023 година – и е изправен пред очевиден напън върху работната мощ и бюджета вкъщи. Но той не е изправен пред антикорупционни следствия, междинни избори или чакащи наследници. Той върна съветския промишлен комплекс на свирепа военна основа и може би би трябвало да има толкоз сериозен проект за демобилизиране на една в този момент нежна, пренапрегната нация. В доста връзки една продължаваща война е най-хубавият изстрел на Путин за продължение на ръководството.

И по този начин, къде остава мирният развой на Тръмп? Ушаков сподели, че детайли от препоръчаната договорка са допустими, други остро подлага на критика. Изглежда допустимо Зеленски да си е играл уединено с концепцията за замяна на земи преди срещата в Кремъл – смекчавайки алената линия на войната. И въпреки всичко точното естество на всевъзможни отстъпки от Киев беше строго защитавана загадка, евентуално с цел да не сложи Зеленски в нова насочна точка за бъдещи договаряния. И въпреки всичко каквито и подсладители да приложи Witkoff към договорката, Путин изпрати ястието назад.

Това е динамичността на идните месеци и не е извънредно мъчно да се разбере ръката на Русия. Путин побеждава във боен проект – постепенно, само че неоспоримо – и вижда Украйна, слаба с човешка мощ и проблеми с финансирането, и в хватката на вътрешнополитическа рецесия, която продължава да изплува.
Зеленски куцука вкъщи, спиранията на електрозахранването и жертвите на фронтовата линия подкопават морала, а повтарящата се мъка от загуби, дипломатическа машинация и напън, съчетани с намаляваща помощ, карат толкоз доста хора да се запитат къде свършва тази история без възходяща съветска победа?

Тръмп желае мир на първо място и през последните месеци сподели, че оказването на напън върху съдружниците му да създадат отстъпки е рефлексен ход. Това е разумно, в случай че сте заможен магнат, който притиска вашите подизпълнители, с цел да усъвършенства изискванията за възможен покупател. Но Путин не търси да купи хотел. Тръмп по-скоро се пробва да убеди въоръжен преселник да напусне парцел, който са запалили, просто с цел да покаже, че още веднъж е мощ в квартала. Това не е тип договорка, с която Тръмп е привикнал.

Битката и бавната победа са сокът за Путин и той вижда повече и от двете пред себе си. Той може да добави към насладата си непристойната панорама на някогашния главен покровител на съперника му, Съединени американски щати, който в този момент го умолява да подписа договорка и употребява зетя на американския президент Джаред Къшнър и пратеника Стив Виткоф, с цел да го направи. Напредъкът на Москва на фронтовата линия може да бъде агонизиращо и брутално муден, реализиран на голяма цена. Но по-широкият театър постепенно се трансформира в една от геополитическите трескави фантазии на Путин, което евентуално слага същинския, дълготраен мир надалеч от обсега.